ВескоВарна (Веселин Банков)
46 246
25.09.2023 г., 14:33 ч.

Магията на хляба 

  Поезия » За деца
361 3 15

През лятото на мойта младост

на село с дядо и със баба,

във дни на несконечна радост

открих магията на хляба.

 

Пекар бе дядо – симидчия,

печеше хляба на село́то,

но своя собствена магия

с ръце заплиташе в тестото.

 

По тъмно ставаше да пали

пеща си долу във дюкяна,

с ръка корава ще погали

престилката си набрашняна.

 

Със кваса тихо ще си шепне

и благослов ще му изпее

в пеща ще сложи хляба сетне

във аромат да оживее.

 

Ще седне и ще се прекръсти,

макар за сън да му е време

той горе тихичко на пръсти

ще дойде да събуди мене.

 

Ще ме погали по главата

„Стани, опитай чадо хляба,

стани, разпуква се зората,

в дюкяна веч те чака баба.“

 

А аз очите ще разтрия

и бързо ще се спусна долу,

а там вълшебство ще открия

току́ на време – слава Богу.

 

Тук баба вече вади хляба,

ще го покрие с бяло пла́тно

„ Да си почине малко трябва.“

но ще отчупи крайче златно.

 

Коматът тя ще ми подправи

с богата селска мерудия

в сърцето ми за да остави

мая от дъхава магия.

 

Така реших се, като дядо

пекар да стана аз след време,

жадуваше сърцето младо

от него занаят да вземе.

 

И ето вече след години,

пеща на дядо пак изпича

симити, хлябове и млини

за всеки който ги обича.

 

Изпращам всеки хляб омесен

във фурната му с богослов,

а аромата пее песен

за хляб омесен със любов.

© Веселин Банков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато порасна, искам да стана... »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??