Магията на хляба
През лятото на мойта младост
на село с дядо и със баба,
във дни на несконечна радост
открих магията на хляба.
Пекар бе дядо – симидчия,
печеше хляба на село́то,
но своя собствена магия
с ръце заплиташе в тестото.
По тъмно ставаше да пали
пеща си долу във дюкяна,
с ръка корава ще погали
престилката си набрашняна.
Със кваса тихо ще си шепне
и благослов ще му изпее
в пеща ще сложи хляба сетне
във аромат да оживее.
Ще седне и ще се прекръсти,
макар за сън да му е време
той горе тихичко на пръсти
ще дойде да събуди мене.
Ще ме погали по главата
„Стани, опитай чадо хляба,
стани, разпуква се зората,
в дюкяна веч те чака баба.“
А аз очите ще разтрия
и бързо ще се спусна долу,
а там вълшебство ще открия
току́ на време – слава Богу.
Тук баба вече вади хляба,
ще го покрие с бяло пла́тно
„ Да си почине малко трябва.“
но ще отчупи крайче златно.
Коматът тя ще ми подправи
с богата селска мерудия
в сърцето ми за да остави
мая от дъхава магия.
Така реших се, като дядо
пекар да стана аз след време,
жадуваше сърцето младо
от него занаят да вземе.
И ето вече след години,
пеща на дядо пак изпича
симити, хлябове и млини
за всеки който ги обича.
Изпращам всеки хляб омесен
във фурната му с богослов,
а аромата пее песен
за хляб омесен със любов.
© Веселин Банков All rights reserved.
