4.12.2012 г., 16:40

Магията на красотата

1.1K 0 6

В отговор на въпроса на Александър Неделчев  "Какво ли правят хората със красотата?". 
Благодаря, Алекс!

Художникът безмълвно я поглъща,
със поглед трескав жадно я изпива,
а после пред очите ни я връща
възкръснала и още по-красива.

 

Поетът с топли думи я възпява –
омайно нежна, в стихналите нощи.
Дори когато скрито го ранява,
той болката таи. И иска още.

Скъперникът ли? Той я притежава.
Зад каменни стени със страст я скрива,
от себе си дори я отбранява,
не осъзнал, че всъщност я убива.

 

Слепецът със сърцето я усеща.
Орисан в мрака черен да линее,
щастлив е, че невидима се среща,
та и незрящ, пак с нея да живее.

 

И всеки търси начин уникален
да завладее нейната магия,
да влезе – грешен – в храма ù сакрален,
душата загрубяла да измие. 

 

А тя мълчи. С усмивка на богиня
загадъчна сред делника ни крачи,
орисана от хиляди години
да може даже камък да разплаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Поздрав!
  • Силна поезия и убийствена поанта!!!
  • Красива и зряла поезия.
  • Браво!!! Много ми хареса!!! Поздрав
  • За всеки - по нещо..., красотата, като че е - усещане за хармония..., кой както си я разбира...!!!
    "И всеки търси начин уникален
    да завладее нейната магия,
    да влезе грешен – в храма ù сакрален,
    душата загрубяла да измие.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...