Dec 4, 2012, 4:40 PM

Магията на красотата

  Poetry
1.1K 0 6

В отговор на въпроса на Александър Неделчев  "Какво ли правят хората със красотата?". 
Благодаря, Алекс!

Художникът безмълвно я поглъща,
със поглед трескав жадно я изпива,
а после пред очите ни я връща
възкръснала и още по-красива.

 

Поетът с топли думи я възпява –
омайно нежна, в стихналите нощи.
Дори когато скрито го ранява,
той болката таи. И иска още.

Скъперникът ли? Той я притежава.
Зад каменни стени със страст я скрива,
от себе си дори я отбранява,
не осъзнал, че всъщност я убива.

 

Слепецът със сърцето я усеща.
Орисан в мрака черен да линее,
щастлив е, че невидима се среща,
та и незрящ, пак с нея да живее.

 

И всеки търси начин уникален
да завладее нейната магия,
да влезе – грешен – в храма ù сакрален,
душата загрубяла да измие. 

 

А тя мълчи. С усмивка на богиня
загадъчна сред делника ни крачи,
орисана от хиляди години
да може даже камък да разплаче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми! Поздрав!
  • Силна поезия и убийствена поанта!!!
  • Красива и зряла поезия.
  • Браво!!! Много ми хареса!!! Поздрав
  • За всеки - по нещо..., красотата, като че е - усещане за хармония..., кой както си я разбира...!!!
    "И всеки търси начин уникален
    да завладее нейната магия,
    да влезе грешен – в храма ù сакрален,
    душата загрубяла да измие.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...