7.01.2011 г., 22:57

Магьоснице наша

788 0 3

Магьоснице наша

/по Буддах/

Кичим елхата. Поредния път.
Ставаме палави малки деца.
Бие часовникът. В тихия кът
вали Светлина и твори чудеса.

Нова Година, на битието предтеча!
Отново мираж от несбъднато щастие.
Уж сме пораснали, побелели сме вече,
а на твойто вълшебство все сме подвластни.

Тогава си спомняме и Радост че има...
В надежда и чакане живота прекарваме...
Магьоснице наша, Нова Годино,
ти ще ни лъжеш, а ние ще вярваме!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...