Май че още съм дете
Научих се на много мъдрост,
но май че още съм дете;
душата ми се радва дълго
под полунощното небе;
сърцето ми е пълно с вяра
и се любува на звука
от петострунната китара
и на капчука под дъжда...
Преливам от възторг, когато
след буря има и дъга,
събрала вкупом цветовете
и нарисувала мечта...
Вълнувам се от светлината,
на всеки изгрев във града,
от всяко лястовиче ято,
което идва с пролетта;
от калдаръма към чешмата
с планинска изворна вода,
по който някога отдавна
започвала е обичта...
И всичко е така пропито
от смисъл,
нежност
и живот,
че питам се –
защо отлита
усещането за любов?
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да и дано никога не я загубя, че лошо... Поздрав и на теб, Наде!
-
Винаги искаме тръпката - онази, която ни кара да се чувстваме живи и поддържа усмивката, пламъчето в очите ни. Имай я!
Поздрав, Руми! -
Благодарности, Веси! Дано се върнетова усещане, че без него човек за къде е?
-
"че питам се –
защо отлита
усещането за любов?"
Отлита на юг когато му е студено ,но ще се върне когато се разлистят чувствата и пак цъфнат мечтите...
Поздрав за хубавия стих!!! -
Привет на всички вас, които се отбивате при мен!
Вилдан, аз умея да се радвам на света, но около себе си постоянно чувам как хората се оплакват, как не намират смисъл да продължат, колко сив им е животът... И усещането за любов го няма у тях. Мен това ме изумява и наранява едновременно.
Петя, от сърце ти благодаря, че продължаваш да ме подкрепяш. това много ми помага.
Ивелина, права си, този въпрос си го задаваме всички. И аз нямам отговор за него.
Ивайло, благодаря и на теб, че ме четеш. Радвам се на твоето присъствие. -
Прекрасен стих!!!
-
Ущещането за любов не е отлетяло, Руми... Доказва го първата част на стиха!
-
Този въпрос си го задаваме всички.
-
Колко мъдро дете!Поздравления, Руба!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
