Май че още съм дете
Научих се на много мъдрост,
но май че още съм дете;
душата ми се радва дълго
под полунощното небе;
сърцето ми е пълно с вяра
и се любува на звука
от петострунната китара
и на капчука под дъжда...
Преливам от възторг, когато
след буря има и дъга,
събрала вкупом цветовете
и нарисувала мечта...
Вълнувам се от светлината,
на всеки изгрев във града,
от всяко лястовиче ято,
което идва с пролетта;
от калдаръма към чешмата
с планинска изворна вода,
по който някога отдавна
започвала е обичта...
И всичко е така пропито
от смисъл,
нежност
и живот,
че питам се –
защо отлита
усещането за любов?
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
