Май родена съм...
… в пазва
на облак
щом от бури
гнездо
съм си свила
и когато
е утро
съм камък
и от пропаст
кроя си
могила…
с капки дъжд
си обливам
нозете
от снежинки
плета си
завивки
и навървям
роса
по косите си
а от вятър
тъка си
усмивки…
сипвам пясък
в забравени
чаши –
да отмерва
изтеклото
в мрака
и обгръщам
с мъгли
отражения
недостигнали
там – до реката…
… впивам нежно
в дъгата
две длани
да рисуват
по тялото
ласки…
Май родена съм в пазва на облак…
(и от толкова
обич…
... съм жадна...)
... kelebek kadar ömrümüz var...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
