Май родена съм...
… в пазва
на облак
щом от бури
гнездо
съм си свила
и когато
е утро
съм камък
и от пропаст
кроя си
могила…
с капки дъжд
си обливам
нозете
от снежинки
плета си
завивки
и навървям
роса
по косите си
а от вятър
тъка си
усмивки…
сипвам пясък
в забравени
чаши –
да отмерва
изтеклото
в мрака
и обгръщам
с мъгли
отражения
недостигнали
там – до реката…
… впивам нежно
в дъгата
две длани
да рисуват
по тялото
ласки…
Май родена съм в пазва на облак…
(и от толкова
обич…
... съм жадна...)
... kelebek kadar ömrümüz var...
