Май само ние се променяме
Боли, когато се заровиш в прашни спомени!
О, как боли!
Като с пирон убождане!
И сякаш паднала греда върху главата!
Завтъкваш във очите си надежда,
че всичко щяло да се промени!
Усещаш,
сред изтърбушените вещи,
за които дори крадците не желаят да замръкнат,
че времето летяло уж, а си стои едно и също.
Публикувано във:
Публикувано в сп. Простори (2011) бр. 1
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
