Майчице...
Майчице, прости ми за грешките и сълзите.
Прости ми пак... за мечтите…
Исках просто да сбъдна твоите сънища наяве.
Майчице, прости… прости, че имах грешни стъпки.
Напътстваше ме ти винаги... Показваше ми пътя златен.
А аз ослушвах се в тишината, търсех сребърния спомен.
И ти беше завинаги до мен, както сега си оставаш.
И ще бъдеш винаги със мен, за мене най-любимото нещо си ти.
Майчице, пак за прошка аз те моля
и надявам се, че се гордееш с мен…
За тебе всичко ще направя,
ще бъда слънце в най-тъмния ти ден.
И ще ти помагам - аз както мога.
И ще се усмихвам, щом видя, че те боли.
Ще те чакам и ще тръгна босонога.
По жар ще вървя, само в очите ти да няма сълзи.
Криви линии няма да позволя да видиш.
В живота ти единствено цветна дъга ще има.
Ще обичаш… ще се радваш.
Всичко ще направя… а от тебе искам… единствено…
да си най-щастливата жена!© Усмивка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Майка ти е наистина щастлива жена !но се присъединявам към Петър ,Сбъдвай тези обещания и ще срещаш всеки ден все повече усмивки !Поздрави!
-
Поздрав за хубавия стих, Усмивчице.
Вероятно майка ти много ти се усмихва. -
Препълнено с обещания!Не ги забравяй на листа!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
