jollyroger (Коста Качев)
1543 16
1.10.2012 г., 8:10 ч.

Майка 

  Поезия » Друга
492 0 6

           Майка

 

На залеза студената жарава

вечерника раздухва във искри

и някак неусетно свечерява

над тъжно-замълчаните гори...            

                      

Жена във черно бавно се прибира,                     

умора скръбна в  крачките личи-                

внезапно трепва, цялата вибрира                 

с пресъхнали от чакане очи...     

 

На прилеп със криле една незвана

тревожна жал в душата й гнезди-

заглъхва стон последен от камбана,

виновно мигат първите звезди...

             

Вратата все отключена оставя-                           

надеждата похлопва и в съня...                     

В пътечката обрасла със забрава                  

жълтее още ланшната трева...                         

 

Знам Времето безмилостно изтрива                       

ненужното във чуждите души,                            

но в Майката тревогата е жива                        

със Вярата, която я държи...                            

 

... И жив ще е Синът, докато бие                     

в гръдта отляво Болката света,                

а Слънцето изгряло не открие                       

за първи път- заключена врата...

                                                                                      

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??