jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
Oct 1, 2012, 8:10 AM

Майка

  Poetry » Other
657 0 6

           Майка

 

На залеза студената жарава

вечерника раздухва във искри

и някак неусетно свечерява

над тъжно-замълчаните гори...            

                      

Жена във черно бавно се прибира,                     

умора скръбна в  крачките личи-                

внезапно трепва, цялата вибрира                 

с пресъхнали от чакане очи...     

 

На прилеп със криле една незвана

тревожна жал в душата й гнезди-

заглъхва стон последен от камбана,

виновно мигат първите звезди...

             

Вратата все отключена оставя-                           

надеждата похлопва и в съня...                     

В пътечката обрасла със забрава                  

жълтее още ланшната трева...                         

 

Знам Времето безмилостно изтрива                       

ненужното във чуждите души,                            

но в Майката тревогата е жива                        

със Вярата, която я държи...                            

 

... И жив ще е Синът, докато бие                     

в гръдта отляво Болката света,                

а Слънцето изгряло не открие                       

за първи път- заключена врата...

                                                                                      

д-р Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0