daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 649
11.03.2022 г., 15:27 ч.

Майка 

  Поезия » Друга
550 8 15

Ще подминеш навярно.
Не е гледка особена. 
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите
(все въртят се по Коледа
покрай блока) и птичките - 
да не вехнат от глад.

 

През април пак е там, 
чака пролет с игликите. 
Тук е боцнала жълта, 
а отпред - във лила. 
Ще приклекне едвам, 
ще ги копне с мотиката.
И ще скубне покълнало
тънко стръкче трева.

 

Бай Стоян Бог го взе.
Вече седма година
некролога подменя
с треперливи ръце.
А синът? Стана зет
надалеко в чужбина.
Е, не се е оженил...
Но му плащат добре.

 

Не е млада съвсем.
Ала не е и сбръчкана.
То следите от грижите
не личат там отвън. 
Самотата с остен
в дните бавно я ръчка,
а пък нощем я стриже
и изприда насън.

 

Беше някога хубава, 
беше стройна... Макар че
бе почакала дълго.
да си свие гнездо.
После всичко изгуби...
Нова сметка за парно
днес държи тихомълком. 
И до седмо число

 

ще я кара полека. 
Само вестник и мляко, 
за сърцето лекарства, 
малко тор за цветя...
На сухар е изпекла
всички клисави хлябове.
И във нейното царство,
няма глад. Само тя.

 

Някой път й махни, 
щом я видиш пред входа. 
Ще ти върне с усмивка. 
Ще се сети с тъга
пак за Трайко в Берлин... 
Щял да идва за Коледа
да погледне под мивката,
че прокапва вода.

 

Ех, да можеше там
тя да иде, при Трайко...
Ще пести за билет, 
ако рекъл е Бог!
Как се казва? Не знам. 
Само знам, че е майка
на цветята, на псетата 
и на целия блок. 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Добротворки
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Поезия » Друга
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
  578  4  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Душата ми се сви... Напълни очите ми!...
  • Леле как ме разтърси само! Макар че го чета и коментирам за втори път. Като ток минават през мен думите ти, бе момиче! И сълзи замъгляват погледа, и нещо за гърлото ме хваща... Бог ти е дал голям талант и така се радвам, че вече се познаваме! Е, не сме се виждали на живо, но нека имаме вяра, че ще се случи!
    А по отношение на това, че стиховете за самотните майки са станали много, бих казала, че изобилстват и тези за пролетта, морето, любовта, раздялата... Важното е да вложиш сърцето си в тях и да покажеш темата от нов ъгъл, по нов начин!
    А ти го можеш, магьоснице на словото! Прегръщам те!
  • Добре завърнала се, талантливо момиче!! Радвам се, че пак си тук!!
  • Благодарност и мен, хубаво е пак да съм сред вас!
  • Поздрав, с благодарност, за поезията!
  • Май много станаха стиховете за самотните майки.Въпреки това - хубаво е и трогващо.
  • Много се радвам, че пак публикуваш!
  • Имаш сърце за всичко и всички. Думите са попили обичта ти, тя блика в тях и ни прави по-добри.
    Благодаря за уроците по човечност!🌹
  • ❤️&💙
  • Без думи съм! Прекрасно!
  • То на мен и ми личи май, ама да си кажа - обожавам лилаво 💜 А и точно с лилаво настроение го писах - червено като любов, синьо като тъга. Прегръдки и за вас!
  • И на мен ми напълни душицата кучешка. Красимирооо, що плагиатстваш? Прегръдки и на двете ви!
  • Има нужда от хубава поезия. 💜 Мойто е червено, но понеже го копирах от Надя та затова е същия цвят ахах преписвачка
  • Ех живот, майки, кучета ги яли! Поздравления за тъгата и самотата!
  • 💜
Предложения
: ??:??