Майка
Ще подминеш навярно.
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите
(все въртят се по Коледа
покрай блока) и птичките -
да не вехнат от глад.
През април пак е там,
чака пролет с игликите.
Тук е боцнала жълта,
а отпред - във лила.
Ще приклекне едвам,
ще ги копне с мотиката.
И ще скубне покълнало
тънко стръкче трева.
Бай Стоян Бог го взе.
Вече седма година
некролога подменя
с треперливи ръце.
А синът? Стана зет
надалеко в чужбина.
Е, не се е оженил...
Но му плащат добре.
Не е млада съвсем.
Ала не е и сбръчкана.
То следите от грижите
не личат там отвън.
Самотата с остен
в дните бавно я ръчка,
а пък нощем я стриже
и изприда насън.
Беше някога хубава,
беше стройна... Макар че
бе почакала дълго.
да си свие гнездо.
После всичко изгуби...
Нова сметка за парно
днес държи тихомълком.
И до седмо число
ще я кара полека.
Само вестник и мляко,
за сърцето лекарства,
малко тор за цветя...
На сухар е изпекла
всички клисави хлябове.
И във нейното царство,
няма глад. Само тя.
Някой път й махни,
щом я видиш пред входа.
Ще ти върне с усмивка.
Ще се сети с тъга
пак за Трайко в Берлин...
Щял да идва за Коледа
да погледне под мивката,
че прокапва вода.
Ех, да можеше там
тя да иде, при Трайко...
Ще пести за билет,
ако рекъл е Бог!
Как се казва? Не знам.
Само знам, че е майка
на цветята, на псетата
и на целия блок.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
