Майка
Край пътя на дървена пейка
бе седнала стара жена.
Тя, знаеш, е нечия майка,
останала тука сама...
Ръцете напукани скрила
под вехта престилка, така
почива си с поглед към пътя,
очакваща свойте деца...
Очите с надежда поглеждат
пътеката прашна напред.
Не мига, дори не ги свежда,
но... рядко минава съсед...
Така вечерта ще посрещне
пак старата майка сама.
И дълго безгласно ще плаче
сиротната нейна душа...
Преди месец стихотворенията "Родопа" и "Майка" получиха поощрителна
награда в литературния конкурс в памет на Рада Казалийска, което се
радвам да споделя... :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
