Майка

Dec 7, 2011, 9:50 AM

Poetry » Other

2237 0 17

Край пътя на дървена пейка
бе седнала стара жена.
Тя, знаеш, е нечия майка,
останала тука сама...
Ръцете напукани скрила
под вехта престилка, така
почива си с поглед към пътя,
очакваща свойте деца...
Очите с надежда поглеждат
пътеката прашна напред.
Не мига, дори не ги свежда,
но... рядко минава съсед... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Майка

Want to read more?

Random works