vodoleia (Мария) vodoleia (Мария)
11 210
Dec 7, 2011, 9:50 AM

Майка

  Poetry » Other
2.4K 0 17

Край пътя на дървена пейка
бе седнала стара жена.
Тя, знаеш, е нечия майка,
останала тука сама...

Ръцете напукани скрила
под вехта престилка, така
почива си с поглед към пътя,
очакваща свойте деца...
 
Очите с надежда поглеждат
пътеката прашна напред.
Не мига, дори не ги свежда,
но... рядко минава съсед...
 
Така вечерта ще посрещне
пак старата майка сама.
И дълго безгласно ще плаче
сиротната нейна душа...

 

                                  Преди месец стихотворенията "Родопа" и "Майка" получиха поощрителна    

                                  награда в литературния конкурс в памет на Рада Казалийска, което се

                                  радвам да споделя... :)

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0