Dec 7, 2011, 9:50 AM

Майка 

  Poetry » Other
2131 0 17

Край пътя на дървена пейка
бе седнала стара жена.
Тя, знаеш, е нечия майка,
останала тука сама...

Ръцете напукани скрила
под вехта престилка, така
почива си с поглед към пътя,
очакваща свойте деца...
 
Очите с надежда поглеждат
пътеката прашна напред.
Не мига, дори не ги свежда,
но... рядко минава съсед...
 
Така вечерта ще посрещне
пак старата майка сама.
И дълго безгласно ще плаче
сиротната нейна душа...

 

                                  Преди месец стихотворенията "Родопа" и "Майка" получиха поощрителна    

                                  награда в литературния конкурс в памет на Рада Казалийска, което се

                                  радвам да споделя... :)

 

 

 

 

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??