Една жена с ръце корави,
от грижи – смръщено чело.
Тя красотата си остави
заради мен и моето тегло.
И колко пъти в тъмнината,
приспивайки ме, тя не спеше,
а гледайки смирено в небесата,
за мен се молеше и бдеше.
И в радост, в скръб и в тъга
тя винаги до мен стоеше.
Държеше крепко моята ръка,
а с думите си ме крепеше. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация