На мама, с признателност и обич!
Благодаря и на Бог, че ме срещна с хора, които ми помогнаха да прозра много неща в живота...
Ръцете ти целувам, и краката,
и гънките по нежното лице,
покълнали те плахичко, когато
сестричката родила си и мен.
И после... много сме дълбали
по твойто хубаво лице...
Красавица била си и богати
на обич сме били край теб.
Но тази обич ти таеше
дълбоко в своето сърце,
не даваше на никой да надникне,
дори ранимото дете.
И тъй минаваха години...
За твойта обич аз копнях.
Как исках ти да я разкриеш...
и тайничко те аз корях...
Но станах майка като тебе.
Тогава всичко аз прозрях,
че ти Светица си за мене -
такава друга обич не познах.
И днес, аз, твоето момиче,
усетило ти ласката добра,
дълбоко, с обич коленича,
пред теб за прошка аз мълвя!
Приятели, моля ви, не оценявайте.
© Криси Всички права запазени