17.06.2010 г., 17:56

Майката земя

660 0 3

Тя, земята, е нашата майка,

тя поглъща ни бързо

и живее така с нас...

Страда, усмихва се, плаче,

тя е с нас, даже и в трудността...

 

Земята върши чудеса

и благи, и горчиви, и страстни,

тя ни е закрилница и всичко ни е,

затова трябва да ù благодарим

и да ù се преклоним!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, това вече определено ми хареса - не си от обидчивите! За този отговор, ти целувам ръка и те подкрепям от сърце! Зем.
  • Благодаря ви искрено за тези слова! Тук сте много прав, харесвам поезията и не се отказвам лесно,а човек се учи с грешките си!Да обичам да гледам някаде към природата, гледам я и сега ще последвам съвета ви! Благодаря!Лек и спокоен ден на вас и най-вече здрав да сте!
  • Уважавам опита ти и чувството, но изпълнението определено не ми хареса... Карай нататък и не се отказвай - човек така се учи!
    А, щях да забравя - днес на повечето места където не е валяло почва жътвата на ечемика. Иди и ако имаш очи - гледай, гледай дорде всичко запечеташ, подире ако можеш го принтирай!
    Зем.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...