4.05.2018 г., 11:31 ч.

Майска самота 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
546 4 10

Погледнах през студеното стъкло –

навън са сенките на майска вечер.

И сякаш ще се слея във едно

с нощта – на меланхолия обречен.

 

Танцуват само хладни ветрове,

погалили пътеката пред двора.

Бреза поклаща леко рамене

и с мене иска да си поговори.

 

Проблясват бегло лунните лъчи,

пробиващи през дупчици на облак,

а аз примигвам леко със очи,

докаран да треперя като просяк.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??