May 4, 2018, 11:31 AM

Майска самота 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
569 4 10
Погледнах през студеното стъкло –
навън са сенките на майска вечер.
И сякаш ще се слея във едно
с нощта – на меланхолия обречен.
Танцуват само хладни ветрове,
погалили пътеката пред двора.
Бреза поклаща леко рамене
и с мене иска да си поговори.
Проблясват бегло лунните лъчи,
пробиващи през дупчици на облак,
а аз примигвам леко със очи,
докаран да треперя като просяк.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??