May 4, 2018, 11:31 AM

Майска самота 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
548 4 10

Погледнах през студеното стъкло –

навън са сенките на майска вечер.

И сякаш ще се слея във едно

с нощта – на меланхолия обречен.

 

Танцуват само хладни ветрове,

погалили пътеката пред двора.

Бреза поклаща леко рамене

и с мене иска да си поговори.

 

Проблясват бегло лунните лъчи,

пробиващи през дупчици на облак,

а аз примигвам леко със очи,

докаран да треперя като просяк.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??