Майско

(по Фролов)

Самоизмами и миражи гладни чувства.
Мъгли красиви сънища и аромат на Пролет.
Цъфтят на китки луди безразсъдства.
Кълвачът из гората все си пише "Полетът"...

Прегърнали сме призраци и сенките целуваме,
а люлякът в краката ни се сипе.
Безсрамната любов по видело върлува.
Южнякът сладострастник бузки щипе.

Премръзналите чувства все мечтаят.
Съблекли са излишните одежди,
а Завистта подире им все лае...
От женско токче е пробито Нежното...

И аз съм като всички... Ще ми се да любя...
Разперил съм криле в лъжливо щастие...
Когато с думи някого погубиш,
с дъждец, над гроба му, прелива Страстното...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

valia1771 (Ивон)

2011-05-02T17:04:58+03:00

Хубав стих отново!
oktavi62 (Октавия Манолова)

2011-05-02T16:59:20+03:00

Когато с думи някого погубиш... Не знам защо, но тук си спомних за приказката за мечката и човека. Истина е, че лошата дума погубва.Хубаво е стихотворението! Поздрави за него!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2011-05-02T16:13:51+03:00

Хараса ми ! Много!