Макар и тъжно ...
Макар и тъжно ...
На обичта ми гръб недей обръща!
Аз искам те, макар и да съм няма!
Не ще ти кажа – няма да посмея.
А ако с насмешка, груба, само си остана?
На обичта ми гръб недей обръща!
Аз тука съм, макар и да не знаеш!
Душата ми, отдавна неразбрана
за теб мечтае – нищо, че не знаеш!
На обичта ми гръб недей обръща!
Желанието в мен неистиво напира.
Ще те докосна тихо, няма да усетиш
и пак със мрака свой ще се покрия.
На обичта ми гръб недей обръща!
Аз никой съм – не ме познаваш.
Но спри за миг по пътя си безкраен:
Обърни се и ще те целуна, после ще
избягам: ще бързам да се скрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
