velina (Велина) velina (Велина)
53
Feb 17, 2007, 5:14 AM

Макар и тъжно ...

  Poetry
1.2K 0 6

Макар и тъжно ...

 

На обичта ми гръб недей обръща!

Аз искам те, макар и да съм няма!

Не ще ти кажа – няма да посмея.

А ако с насмешка, груба, само си остана?

 

На обичта ми гръб недей обръща!

Аз тука съм, макар и да не знаеш!

Душата ми, отдавна неразбрана

за теб мечтае – нищо, че не знаеш!

 

На обичта ми гръб недей обръща!

Желанието в мен неистиво напира.

Ще те докосна тихо, няма да усетиш

и пак със мрака свой ще се покрия.

 

На обичта ми гръб недей обръща!

Аз никой съм – не ме познаваш.

Но спри за миг по пътя си безкраен:

Обърни се и ще те целуна, после ще
избягам: ще бързам да се скрия.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0