Макова обич
Тази нощ всички скъсани струни,
на цигулката твоя сменил
натъжен е пред тръгване юни,
пей, щурченце, недраг и немил,
нацелува цветята заспали
и в дванайсет измъчен и клет,
слънчогледите тихо погали,
уморено се вгледа напред.
Сбра светулки за своята свита
да му светят... Последно макар.
Пътя знае... В сърцето му скита,
тъжен стих... Сам... с година по-стар.
Сто папуняка сънени пъстри
го дариха с парченце дъга...
Знае – юли пристъпва на пръсти
и владее света. От сега...
В спотаените злачни дъбрави,
дето времето спира дори,
свойта обич за нас е оставил
в мак червен... като изгрев гори...
https://youtu.be/grSWdLdp7po?si=D3bj07SQU1IfjPA3
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
