20.12.2024 г., 0:20

Малеби

371 2 6

Зима, ток, война... водата не достига!?

Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.

За пенсиите парите не достигат...

Но намират се клетите пастири.

 

Е, че то, това го знаем всички.

И празното е пълно но за тях...

Коледа е... дайте да не мъчим,

тез дето дават си гласа.

 

Коледо льо, коладе ле, зима,

геврек, плаче майка за дете.

А на снежната пъртина...

без шейна Народът ни замина.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви ,Приятели за подкрепата за споделените мисли и за любими!Знам че написаното от мен не подхожда за наближаващите коледни празници но те са час от нашия живот и ни засягат силно!А сега искам да ви пожелая най светлите празници ,много усмивки,любов и Наздравици!Стойчо,Младене,Люси💐,Васе🥀,Пчеличке🐝🌷!!!
  • И все пак... Весели празници, Аче.
  • Жестоката картина! Адмирации за творбата!
  • Римските императори са се ръководили от два важни за тях неписани закона(всеки ги знае): " Разделяй и владей" и другият " Хляб и зрелища"...
    става по метода на сварената жаба, но късно го осъзнаваме...все още не е късно...но няма време...
    "...плаче майка за дете.
    А на снежната пъртина...
    без шейна Народът ни замина".
    За децата примера е важен!
    Поздравления за стихотворението! Бъди здрав!
  • Браво, Ачо!
    Присъединявам се изцяло към казаното в коментара на Стойчо!
    Казваш много истини на глас, при това на максимални децибели. Пък който има уши - да слуша! Който има очи - да вижда! Ще има як износ на ток за Украйна, та може да ни оставят на режим. И ето - един идеален повод да вдигнат цената на тока.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...