31.08.2018 г., 15:16 ч.

Малка лятна приказка 

  Поезия » Друга
765 4 7

 

Не мога да целуна всички отражения,

които във очите ти танцуват.

Но, ако съществува остров на блажените,

до него ми се иска да доплувам.

 

Прости ми, че повтарям все едно и също.

Не е комедия, не е и драма.

Но зноят на тъгата ме прегръща -

от търсене на някой, дето все го няма.

 

И продължавам да те търся,

макар че... сигурно съм те намерил.

Но тези сънища угасват бързо

в мъглата от миражи и поверия.

 

Обичам да те слушам и те гледам,

а не да преброявам до хиляда,

защото вярвам – не е за последно

най-бялата ми нощ с Шехерезада.

 

Понякога флиртувам есенно

със сянката ти зад пердето.

И шепнат ми прозрения отнесено -

изчезващите силуети.

 

Разбира се, това е приказка.

Разбира се, че е безумие.

И пеят ми безсъниците тихичко -

пиянства от щурци и пълнолуния.

 

 

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??