Малка лятна приказка
Не мога да целуна всички отражения,
които във очите ти танцуват.
Но, ако съществува остров на блажените,
до него ми се иска да доплувам.
Прости ми, че повтарям все едно и също.
Не е комедия, не е и драма.
Но зноят на тъгата ме прегръща -
от търсене на някой, дето все го няма.
И продължавам да те търся,
макар че... сигурно съм те намерил.
Но тези сънища угасват бързо
в мъглата от миражи и поверия.
Обичам да те слушам и те гледам,
а не да преброявам до хиляда,
защото вярвам – не е за последно
най-бялата ми нощ с Шехерезада.
Понякога флиртувам есенно
със сянката ти зад пердето.
И шепнат ми прозрения отнесено -
изчезващите силуети.
Разбира се, това е приказка.
Разбира се, че е безумие.
И пеят ми безсъниците тихичко -
пиянства от щурци и пълнолуния.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
