20.11.2011 г., 11:38

Малка Врана

1.3K 0 8

        Малка Врана 

    Малка врана се скрила

           под сайванта.

Съвсем сама със счупени крилца.

Дадох ù водица и зрънца.

Но не иска да се храни тя.

Взех я в моите ръце,

за да мога да я стопля.

      Сгуши се горката!

Мушна главица под перцата.

       Очички затвори!

       И не проговори!

  В Рая се пресели тихо!

Със замръзнало от студа

        сърце и телце!

Не можах да ù помогна

и тъга голяма ме обхвана!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Чоно!
  • Благодаря ти мила Али И твоята душа е човешка щом разбира моята!Поздрав!
  • Малката врана усмихва се в Рая.
    Зрънца си похапва и вярвай ми, зная,
    че мисли за твоите топли ръце,
    за твоето детско,човешко сърце.

  • Да, виждам,че си на такава вълна днес.Ами, тъжно време, тъжни истории, наранима душа-просто го има. Хубаво е все пак!
  • Мила Сиси ,Весе,Ленка,Ваня - тъжно е така е! Това се случи наистина и реших да го побликувам като стихо за деца!Радвам се ,че ви хареса!Благодаря ви!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...