Малката Голяма певица
Вече пораснах, аз станах на пет!
Куклите с песен приспивам.
Даже отказвам да ям сладолед.
Може гласът да настине!
Зная, че сцена очаква ме мен,
с лъскави цветни афиши.
Близо е оня прекрасен мой ден,
в който на тях ще напишат:
"Тя покорява с гласа си света,
пее по-нежно от птица!"
И на семейството си гордостта
аз ще съм – първа певица!
Днес се разпявах. Завеса от плюш
дръпнах. Корнизът се свлече...
Татко дотича: - Послушна си уж,
но пакостливо човече!
Мама пристигна с точилка и аз
бързо се скрих зад вратата.
Искам да вярват, че звездният час
ще навести дъщерята.
Като по ноти изля се плача,
още сълзѝте си лея.
После на масата ще се кача,
пак да ме чуят, че пея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
