valcanyon (Валентин Миленов)
752 1854
19.09.2017 г., 23:02 ч.

Малката Калинка 

  Поезия » Друга
695 0 5

       Малката Калинка

 

Две красиви очички ме гледат сега,

две ръчички се протягат към ме така,

сякаш аз съм нейният татко, нейният баща!

 

Това дете, сестричка е на моите деца,

къдрокосата красавица с усмивка на уста.

Една малка душица, една красота!

 

Видя ме тя с моите деца!

Къде е моят татко, моят баща?

Една сълза търкулна се по едната ми страна!

Прииска ми се да я гушна. Веднага!

Едно дете, дете на моята бивша жена.

То търси татко си сега!

 

Усмихнах се подадох му ръка,

ръка в която имаше играчка една.

Видях, Усмивката и появи се веднага,

и няма по лицето и вече сълза!

 

А аз обърнах се към моите деца.

Момчета мои, пазете вашата сестра,

тази малка калинка, невинна душа една!

Защото времето лети, а тя калинка е, ще отлети!

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??