Малката Калинка
Малката Калинка
Две красиви очички ме гледат сега,
две ръчички се протягат към ме така,
сякаш аз съм нейният татко, нейният баща!
Това дете, сестричка е на моите деца,
къдрокосата красавица с усмивка на уста.
Една малка душица, една красота!
Видя ме тя с моите деца!
Къде е моят татко, моят баща?
Една сълза търкулна се по едната ми страна!
Прииска ми се да я гушна. Веднага!
Едно дете, дете на моята бивша жена.
То търси татко си сега!
Усмихнах се подадох му ръка,
ръка в която имаше играчка една.
Видях, Усмивката и появи се веднага,
и няма по лицето и вече сълза!
А аз обърнах се към моите деца.
Момчета мои, пазете вашата сестра,
тази малка калинка, невинна душа една!
Защото времето лети, а тя калинка е, ще отлети!
© Валентин Миленов All rights reserved.
