11.04.2008 г., 11:37 ч.
Малката кибритопродавачка
Върти се,
непрестанно,
неуморно...
Земята -
кълбо
от синя прежда
на надеждите –
разляти –
мои и на хората –
пчелички,
милиметърче в простора
всички сме.
А клечките
в дланта ми
са миражите,
сбъднати в началото,
условно
душата ми
е надживяла тялото.
Но от колажности
отдавна
е отровена.
Картина, звук и мирис.
Сътворявам.
Желанията.
Като листенце
търсех подслон.
Изричах ги,
бях просто детенце!
Обичах ги!
Умирам с усмивка…
Почти бях щастлива,
като буболечките!
Свещи…
бяла покривка…
Бабо…
свършиха клечките…
© Мойра Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Земята -
кълбо
от синя прежда
на надеждите –
разляти –
мои и на хората "
Прекрасни пламъчета!Очарователно красиви мисли! -
Никага не свършват!Ако свършат - става страшно!Но тогава - си измисли при първа възможност!Поздрав!
-
Дъще, липсваш!!!
-
Много силен стих,Мойра!
-
Пази си клечките! поне една кътай винаги някъде, дълбоко в теб. Комплименти!
-
Възхитена съм и впечатлена...!!!
Браво, Мойра! с обич. -
Вълнуваш!!!!
-
Трябва да ти кажа, че тоя стих така ми подпали последните емоции, че чак ми замириса на кибрит. А финалът ме вледени - и и аз замръзнах някъде до твоята кибритопродавачка.
Мойро... свършиха ми думите.
Ре-спект. -
"Но от колажности
отдавна
е отровена."
И аз се спирам с удоволствие при теб!!!
Много хубав стих! -
Силно и впечатляващо - като съдържание и изказ!
Поздрав! -
Дълбока гневност е стихът ти... Бушуваш... Скоро пак прочетох приказката... И се разплаках...
-
чудесно
-
!!!
Браво, Мойра!
Страшно ми хареса!
Поздрави и от мен! -
Браво, Мойра!
Пишеш завладяващо! -
Страхотно стихо... както обикновено! Изкефих се, особено от нагарчащия послевкус... добре, че не свършва поезията!
Ave, Дъще!
-
А ти не позволявай да свършват никога. Винаги си имай по една за всеки случай.
Поздравления, Мойра!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво!!!