Малката кибритопродавачка
Върти се,
непрестанно,
неуморно...
Земята -
кълбо
от синя прежда
на надеждите –
разляти –
мои и на хората –
пчелички,
милиметърче в простора
всички сме.
А клечките
в дланта ми
са миражите,
сбъднати в началото,
условно
душата ми
е надживяла тялото.
Но от колажности
отдавна
е отровена.
Картина, звук и мирис.
Сътворявам.
Желанията.
Като листенце
търсех подслон.
Изричах ги,
бях просто детенце!
Обичах ги!
Умирам с усмивка…
Почти бях щастлива,
като буболечките!
Свещи…
бяла покривка…
Бабо…
свършиха клечките…
© Мойра All rights reserved.
