palenka (П Антонова) palenka (П Антонова)
103 529
1.09.2019 г., 10:53

Малки хора

619 8 17

Малко вяра,

малка надежда,

малко очакване,

малка гара...

 

Малка истина,

малка лъжа

малка прегръдка,

малко топлина...

 

Малко звезди,

малка луна,

малко музика,..

Малко самота...

 

Малко уиски,

малко лед,

малко зле,

малко наред...

 

Малко късмет,

малко проблеми,

малък човек.

Малки хора...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Малките хора с ангелски крила и души всъщност са Големите хора!

    Благодаря ти, ангелче!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Да Иржи, така е! Както е коментирал и Гавраил, "именно от там тръгва голямото"!
    Благодаря ти!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Обичам да тълкувам прочетеното и по моему...Ако сгреша,ме поправи,Пепи!След изброените безглаголни малки неща/как се сетни за толкова много?!/,се стигна до поантата,подсказана от заглавието-че колкото е по-малко нещо,толкова е по-голямо значението му....Важи и за хубавите и лошите неща.Нещо като атома-в най-малко пространство има такава огромна сила....Та малките хора ,за да компенсират малкия си ръст,имат голям хъс към всичко-борбеност,изява,работоспособност,темперамент,контактност,любовни умения....По ръст хората са малки или големи,но и по съдържание са такива!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Генек и вихрогон, бл ви за коментарите!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Именно от там тръгва голямото.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0