Малките големи момчета
Поети самовлюбени,
в себе си изгубени,
подвластни на звездите
и луната,
обречени на самотата,
обичащи до болка красотата,
докрай отдадени на вечната
любов,
в крещяща тишина или
в безгласен зов,
но винаги по Донкихотовски
с обръгнат меч и вечна
Росинанта
дерзаейки до смърт
бленувана поанта -
такива вий ги запомнете,
не ги съдете и не ги винете,
не скитат те, а бродейки мечтаят
и търсят бряг
реката в себе си да обуздаят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
