16.08.2009 г., 0:51 ч.

Малките камъни 

  Поезия » Гражданска
569 0 13

МАЛКИТЕ КАМЪНИ

 

 

Учите ме да пиша

леки и лъскави стихове –

без белег,

като поле равни.

Аз раснах в селце запокитено

и с джобове, пълни със камъни.

 

В душата ми рани -

като кръпки

са зяпнали.

Едва ли случайно

сърцето ми стъпкахте,

а песни от мене очаквате.

 

Надигам глас и пея –

търкалят се острите камъни

по гладкия ви разум.

През късите си дни

се научих да сея

единствено вятър.

 

С обучени поети

и подбрани миряни

живея порядъчно.

Ала често

обръщат колата ми

малките камъни.

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??