Малките камъни
МАЛКИТЕ КАМЪНИ
Учите ме да пиша
леки и лъскави стихове –
без белег,
като поле равни.
Аз раснах в селце запокитено
и с джобове, пълни със камъни.
В душата ми рани -
като кръпки
са зяпнали.
Едва ли случайно
сърцето ми стъпкахте,
а песни от мене очаквате.
Надигам глас и пея –
търкалят се острите камъни
по гладкия ви разум.
През късите си дни
се научих да сея
единствено вятър.
С обучени поети
и подбрани миряни
живея порядъчно.
Ала често
обръщат колата ми
малките камъни.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
