Малките неща...
Малките неща…
Имало неща, които времето изтрива,
неща които ни убиват малко по малко.
Отсъствие нечие или пък присъствие,
А билетите отдавна били са свършили,
А то заминава и се връща отново и отново.
А дали не е истинският живот
в онези малките неща..,
но останали вечни във времето,
останали ни от цветята,
някъде във някое, някое кътче,
изписани на белия лист
или пък в някое чекмедже прибрани,
запазени в дълбоките води на сърцето…
И като крадци приковават те на стената,
и вратите с катинар заключват,
но през прозореца прескачат без страх,
и открехват ти пътят към свободата.
А вятърът продължава да ги развява.
Назад и напред без да могат да се спрат,
освен когато са си у дома, в душата.
Понякога са тъжни, потънали в сняг.
Понякога ти се усмихват, в слънцето ликуват.
И ни карат да се смеем звучно като песен.
И ни карат да плачем, когато не ни гледат.
Сълзи от мъка, сълзи от щастие…
Но това са онези малките неща…,
които ни вдъхват големите дъхове живот…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
