Малките неща...
Малките неща…
Имало неща, които времето изтрива,
неща които ни убиват малко по малко.
Отсъствие нечие или пък присъствие,
А билетите отдавна били са свършили,
А то заминава и се връща отново и отново.
А дали не е истинският живот
в онези малките неща..,
но останали вечни във времето,
останали ни от цветята,
някъде във някое, някое кътче,
изписани на белия лист
или пък в някое чекмедже прибрани,
запазени в дълбоките води на сърцето…
И като крадци приковават те на стената,
и вратите с катинар заключват,
но през прозореца прескачат без страх,
и открехват ти пътят към свободата.
А вятърът продължава да ги развява.
Назад и напред без да могат да се спрат,
освен когато са си у дома, в душата.
Понякога са тъжни, потънали в сняг.
Понякога ти се усмихват, в слънцето ликуват.
И ни карат да се смеем звучно като песен.
И ни карат да плачем, когато не ни гледат.
Сълзи от мъка, сълзи от щастие…
Но това са онези малките неща…,
които ни вдъхват големите дъхове живот…
© Лили Вълчева All rights reserved.
