Малките неща…

Имало неща, които времето изтрива,

неща които ни убиват малко по малко.

Отсъствие нечие или пък присъствие,

А билетите отдавна били са свършили,

А то заминава и се връща отново и отново.

А дали не е истинският живот

в онези малките неща..,

но останали вечни във времето,

останали ни от цветята,

някъде във някое, някое кътче,

изписани на белия лист

или пък в някое чекмедже прибрани,

запазени в дълбоките води на сърцето…

И като крадци приковават те на стената,

и вратите с катинар заключват,

но през прозореца прескачат без страх,

и открехват ти пътят към свободата.

А вятърът продължава да ги развява.

Назад и напред без да могат да се спрат,

освен когато са си у дома, в душата.

Понякога са тъжни, потънали в сняг.

Понякога ти се усмихват, в слънцето ликуват.

И ни карат да се смеем звучно като песен.

И ни карат да плачем, когато не ни гледат.

Сълзи от мъка, сълзи от щастие…

Но това са онези малките неща…,

които ни вдъхват големите дъхове живот…