Малкият ключ на вълшебника

2.07.2008 г., 8:44 ч.

Поезия » Бели стихове

5.0 (6)

1451 0 5

Аз открих пороци на времето
в твойте изгаснали зелени очи.
Кръгли прозорци на гората,
омагьосах те, малки вълшебнико.
Силата на времето е опасност,
неспираща дори пред мъртво тяло,
проснато на алея, засипанa
със ароматни розови листа.
Нужна ми е свободата, за да долетя,
да остана и да заспя на рамото ти -
ярка райска птица, с окапали пера,
бляскава сълза - перла в черното око. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Мирише на звезди"
Ковачът на лунния сърп

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Изморих се

Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
Старата улична лампа

От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...

Още произведения »