Golden_Girl (Слънце)
36 86
2.07.2008 г., 8:44 ч.

Малкият ключ на вълшебника 

  Поезия » Бели стихове
1320 0 5

Аз открих пороци на времето
в твойте изгаснали зелени очи.
Кръгли прозорци на гората,
омагьосах те, малки вълшебнико.

 

Силата на времето е опасност,
неспираща дори пред мъртво тяло,
проснато на алея, засипанa
със ароматни розови листа.

 

Нужна ми е свободата, за да долетя,
да остана и да заспя на рамото ти -

ярка райска птица, с окапали пера,
бляскава сълза - перла в черното око.

 

Не мога да спра да мисля за теб,
ти си винаги близо в полезрението ми,
обещание за вечно бъдеще и безсмъртие.
Давам ти ключа на сърцето ми, магьоснико.

 

Пази го, сякаш не е искрящото перо
на райска птица, паднало от пòлета,
а безценно злато, кехлибар на времето,
оставащ завинаги да те пази,
дори когато кехлибара угасне.

© Слънце Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??