Малкият ключ на вълшебника
Аз открих пороци на времето
в твойте изгаснали зелени очи.
Кръгли прозорци на гората,
омагьосах те, малки вълшебнико.
Силата на времето е опасност,
неспираща дори пред мъртво тяло,
проснато на алея, засипанa
със ароматни розови листа.
Нужна ми е свободата, за да долетя,
да остана и да заспя на рамото ти -
ярка райска птица, с окапали пера,
бляскава сълза - перла в черното око.
Не мога да спра да мисля за теб,
ти си винаги близо в полезрението ми,
обещание за вечно бъдеще и безсмъртие.
Давам ти ключа на сърцето ми, магьоснико.
Пази го, сякаш не е искрящото перо
на райска птица, паднало от пòлета,
а безценно злато, кехлибар на времето,
оставащ завинаги да те пази,
дори когато кехлибара угасне.
© Слънце All rights reserved.
