Малко е късно, но се молете!
Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен,
щом отсреща преливат чувства,
че на всичкото даже отгоре,
ги възпява поет - в изкуство!
Колко мъдро ни учи времето!
Чак си мисля, че не е истина.
Давах всичко, но без да взема -
най-накрая ме хвана липсата.
И понечих, далеч от себе си -
да избягам отвъд душата,
ала как, като нося белези,
дето спомнят ми патила̀та...
А сега е пределно ясно -
виждам новите хоризонти.
Там, където съм ми е мястото.
Ти си мой доживотен дом!
Аз наистина съм признателен
за прободните рани гърбом.
Имам рани от зли предатели.
(Надробѐно от ближни сърбам.)
Още тъй ми горчи в устата,
но предвкусих на гладно - щастие.
Ти ухаеш на благодат,
от блаженост след бурни страсти...
И защо да не ви призная,
мои мили, бивши любови,
че намерих прѝживе 'де е Рая,
а пък вие - Богу късно е да се молите...
©тихопат.
Данаил Антонов
19.07.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
