Имам безброй причини да се обърна 
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово! 
Кой не би оздравял - от болен, 
щом отсреща преливат чувства, 
че на всичкото даже отгоре, 
ги възпява поет - в изкуство! 
Колко мъдро ни учи времето! 
Чак си мисля, че не е истина. 
Давах всичко, но без да взема - 
най-накрая ме хвана липсата. 
И понечих, далеч от себе си - 
да избягам отвъд душата, 
ала как, като нося белези, 
дето спомнят ми патила̀та... 
А сега е пределно ясно - 
виждам новите хоризонти. 
Там, където съм ми е мястото. 
Ти си мой доживотен дом! 
Аз наистина съм признателен 
за прободните рани гърбом. 
Имам рани от зли предатели. 
(Надробѐно от ближни сърбам.)
Още тъй ми горчи в устата, 
но предвкусих на гладно - щастие. 
Ти ухаеш на благодат, 
от блаженост след бурни страсти... 
И защо да не ви призная, 
мои мили, бивши любови, 
че намерих прѝживе 'де е Рая, 
а пък вие - Богу късно е да се молите... 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
19.07.2024