Стоя самичка с поглед, вперен в небесата.
От остър писък наруши се тишината.
Падна от небето малко птиче бяло,
опитваше се, но не беше оцеляло.
А другарчето му, тъй самотно и ранено,
летеше в кръг и беше съкрушено.
Безсилно беше като изоставено дете
и самотно като моето сърце!
© Доди Всички права запазени