4.02.2017 г., 20:42

Малкото мои приятели

2.5K 2 3

Изтрих ненужни адреси, имена, телефони,
изхвърлих стари тефтери и спомени...
С много познати и фалшиви приятели.
Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми.
Тях ревниво ги пазя от вятъра...
Истинските те не престанаха
да стискат ръката ми,
въпреки многото бури, слънчеви дни
и дъждовните нощи в душата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© I. Gabrovska Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

36 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...