Малкият Лисан
Вчера малкият Лисан
у дома остана сам.
Тъй желано положение
за игри и забавление.
Щом затвори се вратата
скочи Лиско от кревата.
Към бюфета се отправи
първа пакост да направи.
Не намери нищо том,
но останал вече сам
чудеше се що да стори?
И хладилника отвори
но последва изненада -
само жълта лимонада
на полиците намери
и от студ се разтрепери.
С бодра стъпка след това
в банята се озова.
Ваната напълни той,
/ех, какъв голям герой/
сипа прах от две кутии,
хвърли вътре три хавлии,
пет сапуна, сапунерки,
на баща му куп отвертки,
и на мама червилата,
и на баба очилата.
Чехлите отвън що бяха
също там се озоваха.
Ех, ще падне май пране?
Ала Лиско без да спре
във килера след това
бързо той се озова.
Там, в редици два по два
сто буркана със сладка
със компоти, конфитюри,
от смокини и от дюли!
Лютеници, мармалади,
вкусотии и наслади.
И започна наш Лисан
тъй, буркан подир буркан
всички до един отвори.
Но успя да се пребори
и излапа само два.
Ох, стомах го заболя.
Леле, колко го боли!
Та на пода той се сви,
и в сълзи и във стенания
почнаха безброй страдания.
Болката след час престана.
Лиско своята захвана.
В кухнята разхвърля сол,
захар, леща, карфиол.
Хляб нарони на трохи
стръв, та да лови мухи.
Взе точилката, приседна
той на пода, и задебна
някоя муха. Така
го завари вечерта
майка му. И тя, горката,
щом го зърна, от вратата
с глас учуден се завайка:
абе чедо, абе, майка,
погледни какво си сторил!
И буркани си отворил.
А по пода мармалад,
конфитюр и шоколад!
Ех, Лисане, ех, Лисане,
татко ти като те хване
хубаво ще те научи!
Май, така и ще се случи?
Щом баща му се прибра
наш Лисанчо в миг разбра
че сгрешил е той, уви!
Дълго май ще го боли
под опашката, горкия!
Ох, че тежка орисия!
И Лисан урок получи.
Оттогава се научи
щом остане сам във къщи
без да хленчи, да се мръщи
книжка да си прочете!
Стана той добро дете
и едва ли ще забрави
в този ден какво направи?
Та, дечица, запомнете,
като Лиско не бъдете!
Няма тъй да ви търни
под опашката, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
Докато четох, се сетих каква беладжиика бях като дете, не отстъпвах на този Лиско. 
