Вчера малкият Лисан
у дома остана сам.
Тъй желано положение
за игри и забавление.

Щом затвори се вратата
скочи Лиско от кревата.
Към бюфета се отправи
първа пакост да направи.

Не намери нищо том, 
но останал вече сам 
чудеше се що да стори?
И хладилника отвори

но последва изненада -
само жълта лимонада
на полиците намери 
и от студ се разтрепери.

С бодра стъпка след това
в банята се озова.
Ваната напълни той,
/ех, какъв голям герой/

сипа прах от две кутии,
хвърли вътре три хавлии,
пет сапуна, сапунерки,
на баща му куп отвертки,

и на мама червилата, 
и на баба очилата.
Чехлите отвън що бяха
също там се озоваха.

Ех, ще падне май пране?
Ала Лиско без да спре
във килера след това 
бързо той се озова.

Там, в редици два по два
сто буркана със сладка
със компоти, конфитюри,
от смокини и от дюли!

Лютеници, мармалади,
вкусотии и наслади.
И започна наш Лисан
тъй, буркан подир буркан

всички до един отвори.
Но успя да се пребори
и излапа само два.
Ох, стомах го заболя.

Леле, колко го боли!
Та на пода той се сви,
и в сълзи и във стенания
почнаха безброй страдания.

Болката след час престана.
Лиско своята захвана.
В кухнята разхвърля сол,
захар, леща, карфиол.

Хляб нарони на трохи
стръв, та да лови мухи.
Взе точилката, приседна
той на пода, и задебна

някоя муха. Така
го завари вечерта
майка му. И тя, горката,
щом го зърна, от вратата

с глас учуден се завайка:
абе чедо, абе, майка,
погледни какво си сторил!
И буркани си отворил.

А по пода мармалад,
конфитюр и шоколад!

Ех, Лисане, ех, Лисане,
татко ти като те хване

хубаво ще те научи!
Май, така и ще се случи?
Щом баща му се прибра
наш Лисанчо в миг разбра

че сгрешил е той, уви!
Дълго май ще го боли
под опашката, горкия!
Ох, че тежка орисия!

И Лисан урок получи.
Оттогава се научи
щом остане сам във къщи
без да хленчи, да се мръщи

книжка да си прочете!
Стана той добро дете
и едва ли ще забрави
в този ден какво направи?

Та, дечица, запомнете,
като Лиско не бъдете!
Няма тъй да ви търни
под опашката, нали?