Ех, колко малък съм,
колко ужасно,
е страховитото, силно море,
но нека, само веднъж – да порасна,
ще вляза в него,
до кръста поне.
Ех, колко малък съм,
колко високо
въздигат склонове свои снаги,
но нека, само веднъж – да порасна,
ще ги притисна под свои гърди.
Ех, колко малък съм,
никак не расна
а планини и морета бучат,
а е Земята все тъй – необятна
пред красотите – нищожен,
мълча.
© Борислав Ангелов Всички права запазени