21.08.2020 г., 0:50

Малък

1.3K 1 2

Ех, колко малък съм,

колко ужасно,

е страховитото, силно море,

но нека, само веднъж – да порасна,

ще вляза в него,

до кръста поне.

 

Ех, колко малък съм,

колко високо

въздигат склонове свои снаги,

но нека, само веднъж – да порасна,

ще ги притисна под свои гърди.

 

Ех, колко малък съм,

никак не расна

а планини и морета бучат,

а е Земята все тъй – необятна

пред красотите – нищожен,

мълча.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...