21.08.2020 г., 0:50

Малък

1.3K 1 2

Ех, колко малък съм,

колко ужасно,

е страховитото, силно море,

но нека, само веднъж – да порасна,

ще вляза в него,

до кръста поне.

 

Ех, колко малък съм,

колко високо

въздигат склонове свои снаги,

но нека, само веднъж – да порасна,

ще ги притисна под свои гърди.

 

Ех, колко малък съм,

никак не расна

а планини и морета бучат,

а е Земята все тъй – необятна

пред красотите – нищожен,

мълча.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...