Ех, колко малък съм,
колко ужасно,
е страховитото, силно море,
но нека, само веднъж – да порасна,
ще вляза в него,
до кръста поне.
Ех, колко малък съм,
колко високо
въздигат склонове свои снаги,
но нека, само веднъж – да порасна,
ще ги притисна под свои гърди.
Ех, колко малък съм,
никак не расна
а планини и морета бучат,
а е Земята все тъй – необятна
пред красотите – нищожен,
мълча.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
