Мама
Знаех, че има чудеса, когато бях дете,
щастливо се носех на нечии криле,
всеки ден с целувка бях буден
и вярвах, че това е едно малко чудо.
В трудните някои тогавашни дни
усещах как ангел бърше мойте сълзи,
сърцето подскачаше силно и лудо
и отново вярвах в поредното чудо.
Тихички стъпки нощем дочувах,
когато бях болен и дълго будувах,
от приказките бе дошла една фея,
вълшебство пращаше ми да оздравея.
И отново завъртаха се дните,
не спирах да правя белите
и когато мислех си, че сънувам,
винаги случваше се някакво чудо.
Със сълзи на очи поглеждам назад
и взирам се в снимките стари,
с трепетни ръце албума разгръщам
щом върна се в родната къща.
Отдавна разбрал съм в моя живот
откъде идвало е всяко чудо,
фея вълшебна и ангели няма,
зад всичко това стояла е МАМА!
19.04.13 г. Иф
© Лидия Александрова Всички права запазени