Мама

 Мама

Знаех, че има чудеса, когато бях дете,

щастливо се носех на нечии криле,

всеки ден с целувка бях буден

и вярвах, че това е едно малко чудо.  

В трудните някои тогавашни дни

усещах как ангел бърше мойте сълзи,

сърцето подскачаше силно и лудо  

и отново вярвах в поредното чудо.

Тихички стъпки нощем дочувах,

когато бях болен и дълго будувах,

от приказките бе дошла една фея,

вълшебство пращаше ми да оздравея.

И отново завъртаха се дните,

не спирах да правя белите

и когато мислех си, че сънувам,

винаги случваше се някакво чудо.

Със сълзи на очи поглеждам назад

и взирам се в снимките стари,  

с трепетни ръце албума разгръщам

щом върна се в родната къща.

Отдавна разбрал съм в моя живот

откъде идвало е всяко чудо,

фея вълшебна и ангели няма,

зад всичко това стояла е МАМА!

 19.04.13 г.  Иф